ДВ: Господин Зитих, прекарахте последните няколко години в София като ръководител на

Дъждовни води: Господин Зитих, прекарахте последните няколко години в София като началник на районното програмно бюро на Медийната стратегия за Югоизточна Европа на немската фондация " Конрад Аденауер ". Колко тъкмо продължи Вашето българско премеждие?

Хендрик Зитих: Почти пет години. Преди това бях натрупал много опит в чужбина, познавах Източна Европа, само че за Югоизточна Европа знаех малко.

Дъждовни води: А какви бяха упованията Ви по отношение на Югоизточна Европа и България?

Хендрик Зитих: Аз съм роден в тогавашната Германска демократична република и в следствие от това имах съответното схващане и настройка по отношение на България, само че в този момент би трябвало да си призная, че то беше незадълбочено. Да, имах в съзнанието си някакъв облик за България, но нямах никакъв опит. Какво тъкмо знаех? По времето на Германска демократична република знаехме за почивките на Черно море и сладко вино " Кадарка от Розовата котловина ", което не беше вкусно…

Дъждовни води: Дори беше непоносимо.

Хендрик Зитих (смее се): Да. Тези две неща помнех, като и двете не бяха еднопосочно позитивни. През последните пет години обаче преживях много позитивни неща тук.

Дъждовни води: Как бихте ги подредили?

Хендрик Зитих: Първо би трябвало да направя разграничението сред персоналния ми живот и служебната ми активност. В персонален проект съм претърпял съвсем единствено хубави неща, прекараното време в България беше доста прелестно. Но освен в България, а в цяла Югоизточна Европа - ние обиколихме с колата всички тези страни, и то няколко пъти. Запознахме се с прелестни хора, радвахме се на чудесната природа и вкусната храна, радвахме се на планините и на отличните виновност. В този смисъл ще отнесем в сърцата си едни прелестни мемоари.

Дъждовни води: А в професионално отношение? Какви триумфи, само че и какви неуспехи реализира Медийната стратегия на фондация " Конрад Аденауер "  за тези пет години?

Хендрик Зитих: Програмата се разгръща върху цяла Югоизточна Европа. Ние следим медийната обстановка и работата на публицистите в 10 страни. Положителното на тази наша районна стратегия е, че работим по трансгранични тематики. То е и огромно преимущество, тъй като по този начин съумяваме да създадем необятни мрежи, които се простират оттатък държавните граници. И в това време прехвърляме мостове сред Германия и Югоизточна Европа. Съвсем съответно бих изброил три сполучливи наши плана.

Първо: тематиката за дезинформацията, за разпространението на дезинформация в района, което доста се усили през последните две години. Преди две години ние успяхме да осигурим място за гост-преподавател в Софийския университет, организирахме и редица независими планове в тази област, а тази година. Всичко това беше голям триумф!

На второ място е огромното внимание, което отдаваме на публичните електронни медии, които са основен детайл на всяко едно демократично общество. Поради това за тях би трябвало да се поставят грижи, да им се обезпечи поощряване и финансиране. По тази тематика ние всяка година организираме една огромна среща на всички генерални шефове на публични медии от цяла Югоизточна Европа, от Балтийските страни, Украйна и Грузия, дружно с мениджърския личен състав и с присъединяване на Европейския съюз за радио и телевизия. На тези срещи се откриват контакти и се разискват всички настоящи въпроси.

И третият огромен триумф: преди три години основахме стипендии за студенти по публицистика. За нас е изключително значимо да насърчаваме млади публицисти, тъй като те са бъдещето на медийната среда. Междувременно излъчихме редица прелестни стипендианти, които се развиват в специалността. Само преди 2 седмици тук, в България се организира втората годишна среща на стипендиантите ни, с които аз съм извънредно горделив. Радваме се, че ги насърчаваме, изключително като виждаме какви триумфи реализират и по какъв начин основават мрежи между тях.

Дъждовни води: Вие си тръгвате и евентуално ще се надигнат страхове, че Медийната стратегия може да пострада. Има ли съображение за такива страхове?

Хендрик Зитих:: Не, по никакъв метод. Тук на мое място идва един умел публицист, който дълги години ръководеше Медийната стратегия за южната част на Африка. Той добре познава фондацията " Конрад Аденауер ", нашите стратегии и нашите планове, така че аз съм твърдо уверен, че ще поеме работата с огромен ангажимент, с мотивация и професионализъм.

Дъждовни води: Медийната стратегия се разгръща върху 10 страни, само че централата ѝ е тук, в България. А Вие самият в това време натрупахте задълбочени знания за медийната обстановка в България. Как я оценявате сега?

Хендрик Зитих: Ако хвърлим взор към класацията на " Репортери без граници ", ще установим, че когато аз пристигнах тук пред 5 години, България попадаше някъде на 111-112 място по медийна независимост. Честно да Ви кажа, това съгласно мен беше нереалистично, в това число и на фона на сравнението с другите страни в района.

Дъждовни води: Несправедливо?

Хендрик Зитих: Да, и незаслужено, в случай че би трябвало да сме откровени. За всеки наблюдаващ, който познава медиите в Югоизточна Европа, би трябвало да е ясно, че в някои от страните ситуацията е по-трудно, много по-трудно. Трябва да имаме поради, че системата за оценяване на медийната независимост е доста комплицирана и сложна. Тази система беше изменена преди две години - според мен това е една значима и вярна стъпка. И България към този момент излезе на 71 място, което е много по-реалистично.

Дъждовни води: Значи всичко е наред?

Хендрик Зитих: За страдание, не напълно. И в България, и в другите страни от района качествената публицистика не е изключително на респект. А тя е витално значима за всяка народна власт! И то за всички прослойки в обществото. Всички би трябвало добре да схващат каква роля играят медиите, каква роля играе журналистът в едно същински демократично общество, кои са критериите.

Дъждовни води: Но този въпрос има и финансово измерение.

Хендрик Зитих: Да, безусловно, качествената публицистика коства пари. Трябва да сме наясно, че в случай че политиката и обществото не възприемат публицистите като четвъртия темел на демокрацията, тогава и самото общество няма да работи както би трябвало. Освен това публицистите не трябва да изпадат в зависимости.

В България и в другите страни от района качествената публицистика не е изключително на респект, споделя пред Дъждовни води Хендрик Зитих. А тя е витално значима за всяка демокрацияСнимка: Privat

В Югоизточна Европа аз се срещнах с доста извънредно положителни журналистки и публицисти, които добре схващат каква е ролята и отговорността им. Но, няма какво да се лъжем: има задоволително други публицисти, които са подвластни, които работят едностранчиво. Това не трябва да е по този начин. Ето за какво би трябвало да се покачва чувствителността на хората за нуждата от качествена публицистика. Да не приказваме, че отсреща ни се задават редица нови провокации: цифровият свят, мултимедиалността, рецесията на доверието освен към медиите, само че и към всички останали публични структури, а и супер настоящата тематика: изкуственият разсъдък и измененията, до които той ще докара в медийния свят.

Дъждовни води: Вашият профил е обвързван с медиите, но живеете в България и следите политическото състояние. Как го оценявате сега?

Хендрик Зитих: Оценката на политическата обстановка в България с признателност отпущам на колежките и сътрудниците от районното бюро на фондацията " Конрад Аденауер "  за България. Все отново персонално аз като европеец и жител на Европейски Съюз, който пет години имаше шанса да живее в България, ще кажа следното: През последните две години всички деликатно следяхме какво се случва, в страната се организираха пет пъти избори, политическата система е комплицирана и много объркана, само че като европеец доста се веселя, че в този момент към този момент има държавно управление.

Много се веселя, че това държавно управление е прозападно насочено, че България ясно и недвусмислено е пуснала котва в западната система - там ѝ е мястото, в Европейски Съюз и в НАТО. Непосредствено обвързвана с този факт е и поддръжката за Украйна в битката ѝ против съветската нападателна война. Защото Украйна се бори освен за себе си, тя се бори и за нас, за единството на Европа. В този смисъл доста се радваме на поддръжката за Украйна и аз съм благополучен, че сега България дава ясни знаци в това отношение.

Дъждовни води: Вие споменахте сътрудниците си от районното бюро на фондацията и тяхната отлична работа. Да, те правят чудесна аналитична работа, само че в българските медии от време на време има рецензии, че фондация " Конрад Аденауер "  симпатизира прекалено доста на ГЕРБ. Както се споделя също, че фондацията " Фридрих Науман "  през годините е подпомагала Движение за права и свободи. Как Вие виждате тези партийни " родства "  на интернационалната сцена? Примерно: дали Българска социалистическа партия са социалисти в западноевропейския смисъл?

Хендрик Зитих: На по този начин заложен въпрос ми е мъчно да отговоря, само че ще го дефинирам малко по-различно. Германските политически фондации играят в чужбина една и съща роля: те предизвикват демокрацията и върховенството на закона, работят за единението на Европа и трансферират мост към Германия. Тези фондации са значима част от немската външна политика и съгласно мен правят чудесна работа. Всяка от тези фондации самостоятелно взема решение въпроса за целите и посоките на съдействие и не е моя работа да го разясня. Мога да кажа за нашата фондация " Конрад Аденауер ": ние работим почтено и това се приема добре. И си сътрудничим с разнообразни и доста качествени сътрудници.

Дъждовни води: Последен въпрос, господин Зитих: Какви са упованията Ви към работата в Южна Африка, за където заминавате?

Хендрик Зитих: Аз от много време съм мечтал да работя зад граница, а в идеалния случай и да се занимавам с медии. Тази моя фантазия се сбъдна преди пет години, само че аз не преставам да я бленувам и отсега нататък. Със фамилията ми се радваме на идното, в това число и на провокациите, които ни чакат. Африка е напълно ново място за нас. Никога не сме били там, през настъпващото лято за пръв път ще посетим района. Но от моите колежки и колеги знам какво ни очаква и доста се веселя на новите хоризонти.

Дъждовни води: Пожелаваме Ви на добър час!